Калугеровска Коледна приказка за Невидимите хора

Илиян Кузманов

Повечето Хора не ме виждат, те минават покрай пеиката и не ме виждат, невидима, това съм аз…

За всички вас, неспокойни и романтични души, Коледа е близо, комините задимяха, вътре е топло, скоро всички ние ще бъдем по един или друг начин със семействата си. Става ни топло, хубаво, децата ни вече са написали писмата си до белобрадия старец. А ние, вечер, все повече им отделяме време за приказки. Да пишеш Коледни приказки, е било едно от най- големите предизвикателства на великите автори.

И как иначе, Рождество е най- значимата история разказвана някога, за любовта и къде може да бъде намерена тя. Историите за Коледа, ни носят послания за морал и етика, те ни учат да бъдем добри и най-вече на това, какво означава да бъдем хора.

Както Майка Тереза е казала Нека не вършим големи дела, само малки, но с голяма любов!“. В Калугерово тази година нямаше протести, нямаше и политици, в Калугерово хората започнаха да празнуват Коледа от малко по – рано. Бих си позволил да добавя, морала и етиката в Коледната история е не само куха фраза, но това е начинът на живот, който ние си избираме да живеем, действията и постъпките ни от всеки ден на годината, дори и това да видим човека на пейката.

Мария, която бе видяна преди Коледа

Калугерово

На 1-ви ноември, в село Калугерово се появява чужденка, без пари, без телефон, с окървавени ръце, уплашена, изхвърлена не от морето, а на местната магистрала. По точно чужденка, мюсюлманка, както тя самата се определя, която местните жители предполагат, че е и бременна. Жената има лични документи, но всичко друго ѝ липсва. Обикаляла е много страни, говори перфектно англииски и руски, по националност е литовка, а по име Мария. Но Коледа наближава, та дори и пандемична, в която уж всички трябва да са очуждени, но не и в Калугерово. Там всичко най- добро, което се таи в нас, проговаря. Без значение или просто, защото всички са християни в селото, те започват да ѝ помагат.

Хората

Хората не осъдиха Мария, не я обвиниха и заклеймиха, а и подадоха ръка. В селото се случва нещо прекрасно в типичният Коледен дух, за който всички призоваваме. Хора от селото всячески се опитват да помогнат на жената. Носят одеала, дават ѝ храна, отварят си къщите за нея. Това, което видях през последната седмица е нещото, което бих искал да видя навсякъде около мен, истинския Български дух- добър, гостоприемен, широкоскроен, които винаги е живял в добри отношения, с хората от други вяри и би свалил дори ризата от гърба си за този в нужда.

„Иди и научи какво означава това:“Аз копнея за милосърдие, не за саможертва“ (Matt 9:13).

Това е, което Исус е казал на фарисеите, защото Християнската вяра не е само духовно богатство, християнската вяра изисква и действия, чрез които ние да открием истината. Когато говорим за Коледа, трябва да го правим през сърцето си, не като академична наука. Това е нашата вяра в Бог, през това как живеем и се отнасяме с другите. Мъжкият манастир над селото си бе отворил вратите за жена от друга вяра през първата ѝ вечер в селото, бе и предоставил легло и каквото им е на трапезата. На четвъртата студена нощ, в деня, в който я бях срещнал, заедно с манастирския послушник обикаляхме с часове около селото да я намерим, знаейки, че е прекарала предишните две нощи на открито. Този свещеник, със загрижеността си успя да събере ортодокса със ортопраксията.

Местният свещеник и жител на селото в разговор с мюсюлманката без дом

Институциите

Да бъда честен, институциите са тромави и нежелаещи да се справят с проблемите, нежелаещи да си създават излишни проблеми. Но за сметка на това, хората в лицето на кмета на общината Сергей Лазаров, местният манастир в лицето на игумена и на послушника Петко, кмета на селото Ангел Божилов, Николай Иванчев, който се грижи за спорта, областният прокурор Васил Малинов са хора с големи сърца, които по всякакъв начин се опитваха да помогнат. Това което направиха те, заедно с всички останали хора от селото, бе това което се нарича Коледен дух. Предоставиха ѝ място до кметството, където да нощува с всичко необходимо, както и много внимание. Фондация Арт Ангел в лицето на Илиян Кузманов ѝ предостави телефон, предплатена карта с минути и интернет, удобни и здрави туристически обувки, дебело яке, храна и организира събитие (разбира се искам да отбележа, че всичко се извърши според противоеипидемичните изисквания и мисъл за здравето на всички), в което се събраха не малко средства, които ѝ бяха предоставени. Също така поканих и психолог от Пловдив, с дългогодишен стаж с лишени от свобода да проведе разговори с нея, за да установи моментното и състояние. А и се опитваме да популяризира историята, за да може да се помогне още, а и да бъде добър прецедент как трябва да се помага на жени като нея. Все пак е предколедно и имаме нужда от повече такива истории.

Психологът за Мария:

Емилия Крушко, психолог работещ с Фондация Арт Ангел в опит да разбере, какво е на душата на една жена без дом и семейство.

За пътя на една Мария

Мария, която премина много граници….Граници отвъд и извън реалността. Една реалност, която създава граници, но не физически, а едни такива тежки и дълбоки: умствени и психически. Граници, които те хващат като менгеме за гърлото и правят речта ти нечленоразделна, не-раз-брана, не-ясна. Граници, които те карат да не знаеш кой си и къде ти е мястото, къде домува душата ти. Граници, които карат сърцето да се обръща наопаки, да се гърчи, да хлопа неспокойно по вратата на разсъдъка, да дълбае като остър нож в бездната на плътта, която е побрала безмълвното, скрито и нечленоразделно страдание на една обикновена жена с необикновена история. Или, може би, това е разказ за една НЕобикновена жена с обикновената история на всяка бездомна, лутаща се душа, назовала себе си Мария.

Помогнахме ли й? Не знам.

„Не знам, не знам“, повтаряше Мария.

Кой съм? Какъв съм? На къде съм тръгнал?

Въпроси, на които няма отговор, само една голяма топка болка, свита в гърлото, чиито отговори са приклещили диафрагмата до задух. Буца умопомрачение, трептяща под лъжичката, създава палитра от изкривени съждения. Всички чакат удовлетворителни отговори, но те не идват – скрити са под слоеве размътено съзнание.

„За какво са ви отговори?“ – пита една Мария.

Наистина ли искате да узнаете всички пикантни и гнусни подробности? А има ли такива? Уморих се от обяснения. Самата аз не ги разбирам вече. Имате своите интересни предположения. Не ви ли стига? Нужно ли да има такива, за да разберете пътя, по който вървя? Говори ми се по други теми. Не ви чувам, не чувам и себе си….

Спасение ли? Вие ли ще ме спасите? Не-ДОВЕРИЕ-то ми намира утеха чрез изолация, опростена безтегловност в ежедневните задачи и дълбоко отчуждение от другите.

Дистанция! Стойте настрана! „Знам ви помощта!“

Ще моделирам собствен свят! И без това съм чужденка – и за вас и за себе си. Била съм в много държави в Европа. Всичко е лишено от логика и смисъл, но аз трябва да разбера, за да намеря себе си…

Емилия Крушков

Това което Аз мога да кажа:

В момента реализираме проект съвместно с Министерството на Правосъдието и Фондация Анимус, като част от него ще се опита да реши проблемите на точно такъв тип жени, след като са минали през Кризисен център и въпреки че институциите вече не могат да им подадат ръка, те видимо имат нужда от помощ. Това е моралната дилема, кога помагаме? Въпросът е, ако човек не покрива бюрократичните критерии- кризистните центрове са за жени жертва на домашно насилие (а останалите жени, ако е чужденец, ако е турист, ако просто има нужда?). Това което ние се опитваме да направим е да предоставим на такива жени преходни жилища (нещо подобно на безплатен хостел), както и микро финансиране и менторинг, за да започнат свой собствен малък бизнес. Защото моята позиция е че човек преживял голям стрес, му трябва свобода и независимост. А аз вярвам че бизнесът е невероятен инструмент, който може да бъде както в полза на решаване на социални и обществени проблеми, нямам впредвид плащане на данъци, а някой там горе експертно да решава, а сами да вземем нещата в свои ръце. Така и бизнеъта е нещото, което ни прави свободни и независими.

Има много Коледни истории, такива, който ни връщат в традициите, в корените, в културното ни ДНК-а, което ни е съхранило като народ и хора. Можем да си спомним много в онази най- топла християнска история за Раждането на Христа, за бездомните и тези, които са на пътя, когато ние всички сме вътре на топло. За топлината, но онази, която идва от сърцата ни! Когато се подготвяме за Коледа, да посрещнем близки от далече или да отидем до родните си места, сега повече отвсякога трябва да се замислим, какви късметлии сме да имаме дом и запалено огнище в него. Просто сме щастливци да живеем в стабилна страна и да водим стабилен живот, като имаме достъп до толкова много- образование, здравеопазване, възможности да живеем тук или където си пожелаем, институции, които някакси се грижат за нас. Коледа е празник, радостта от любовта на Господ към хората. Но е и разказ, история за тежки времена, безпътица, жестокост, бедност и Любовта, която побеждава всичко. Ние трябва да помним, че има причина хората да са бездомни. Това не означава, че те са „неудачници, които си го заслужават“, а означава че психическите заболявания и подлагането на продължително насилие е разрушило живота им. Ако пазим своите благотворителни чувства само за тези, които могат да ни изразят благодарност по подходящ начин, ние игнорираме тези, които се нуждаят от тях най-много. Не се измъчвайте, те ще изразят благодарността си, като са живи следващата Коледа.

Мария вече не е невидима, надявам се сега когато насочихме прожекторите върху нея, да и бъдат протегнати много ръце.

Leave a Reply