ПИСНА ми! За една Мария и частниците в бюджета или ЗАЩО допускаме да живеем в общество, което ОСВЕЖАВА фасадата си, но ЗАПАЗВА порочния си фундамент

Гражданското общество е основата на съвременната цивилизация. То се състои от свободни граждани, свободен бизнес, организации, образователни институции, църкви, културни институции, които са финансово устойчиви и не са свързани с държавните учреждения и не са зависими от бюджета (политически зависими и апатични). Гражданското общество играе различни важни роли, предоставя услуги и помощ на най-незащитените членове на обществото, отговаря за дефинирането на гражданските права, като се грижи да формира граждански норми и поведения. Но основната роля на свободното гражданско общество в цивилизования свят е да наблюдава дейностите на държавните институции и да ги държи отговорни за вреди, които нанасят на обществото.Един от съществените постаменти в гражданското общество са граждани, стремящи се към свобода, а не към зависимости. Свободният човек, мислещият, гражданинът, задава въпроси, съмнявайки се от любопитство, от учудване, воден от желание за промяна и развитие. Много проблеми са вследствие на предположения, на приемане нещо за даденост. Въпросите унищожават това, което не харесваме около нас. Ние можем да научим много повече за един проблем, задавайки въпроси, отколкото получавайки готови отговори. Въпросите са много по-важни от отговорите. Те ни помагат да сме не само част от проблема, но и от решенията.Прекарал съм почти 20 години навън, в модерния и цивилизован свят, стремящ се към свобода. Свят, базиран на етични и морални принципи. Така че не мога да се примиря, че виждам в родния си град феодални структури и образования. Това, което виждам около мен, е пребоядисване и освежаване на фасади, саниране на обществото, но съхраняване на фундаментите и всичко, което си носи и живее в една изхабена във времето сграда. Но нека разкажа малко повече, за това което ме накара да пиша за свободата и гражданите.В България, след дълго скитане по света, ме върнаха и оставиха три истории на жени, свързани с насилие. Първата и втората бяха с жени на състояли се материално, но определено не духовно мъже. И за двете истории се изписаха тонове хартия в различни звена на полицията, но в крайна сметка, състоятелният мъж е винаги прав у нас. Третата история бе за една латвийска Мария, жертва на трафик, която намерихме изхвърлена на улицата, опитахме се да й помогнем. Реакция имаше след като литовските и латвийските медии се намесиха. А до тях три седмици бе безрезултатно ходене по мъките. Едно богопомазано и богато на проекти НПО, феодал в местните социални програми, след като бе принудено да се погрижи някак си за Мария поиска тайничко повторна психиатрична експертиза на аутсайдера Мария. Простичко казано, като едно време, неудобните се освидетелстват, вкарват в психиатрията, за да им се затвори устата, за да не говорят повече и всичко, което са казали, да бъде без значение. Ако можеха, навярно биха се възползвали и от лоботомията. А този кошмар е жив в пълна сила, правят го и богатите мъже с бившите си (ако не ги полеят с киселина или нещо по лошо) и със семействата си, когато не вървят в правилния път, ние така се отърваваме от неудобните, дали в политика, дали в спор, дали с конкуренция… Но заравянето на глава в пясъка не ни спасява, а напротив, прави ни всички съпричастни, всички, които си затваряме очите, всички, които гледаме отстрани, всички, които могат да протегнат ръка, а не го правят, всички, които премълчаваме истината за това, което се случва около нас, всички ние сме съучастници в ужасни престъпления. Въпреки че феодалното в случая, тоталитарното, е, че ние не виждаме, не чуваме, не ни интересува, защото е един от нашите, приятел, познат, симпатичен на някой от нашия град, роднина на роднина, бутнал е някъде пари, вече е старо куче, приятел е на падишаха или султана, членува в някой клуб, има протекции от великата порта…. обективните фактори в едни крепостни отношения. А Мария бе казала доста, а и доста се разкри след Мария… „коя по дяволите е Мария“, чува се в тълпата на нашите „тя не е от нашите, ненормалница, проститутка, наркоманка?“…“Тя е тестът за нашата човечност…“ – бе отговорил един свещеник… Но въпросите днес ще бъдат за някои НПО-та, за едно общество от което избягахме 2.5 милиона и за една Мария. Къде е Мария, как е Мария, добре ли е, как живее, дреме му ли на онзи, който реши да я освидетелства, да й затвори устата? На колко още такива като Мария им е сложен кръста? Замисляте ли се за Мария, замисляте ли се не само когато палите свещичка с надеждата да ви изпълни желание и даде индулгенция?

20 години в България ми липсват, определено, въпреки че през липсващото време съм наблюдавал с интерес какво се случва у нас и винаги с малко надежда. Но без значение къде съм бил – дали в Канада, дали в Англия или където и да е, постоянно ми е било интересно, къде от носталгия, къде от професионални съображения – държавното устройство на богатите и развити страни. Тормозеше ме въпросът „Защо едни страни са Бедни, а други Богати?“Интересни ми бяха в богатите държави държавният служител и най-вече социалният, какви са тези хора, от какво се мотивират, за да помагат, какви са им мечтите, въжделенията… Докато се завърнах в България, за да срещна една различна порода функционери, винтчета в системен механизъм – усвоители на държавни пари (демек общите) или иначе казано – грантаджии и програмаджии. Това същество го няма никъде другаде, това е микс между държавен служител и частник, ама в най-лошия му вариант, „Портокал с Часовников Механизъм“, чиста проба. Чистосърдечно и обосновано мога да кажа, че дори и мафиотските структури в Мексико и Неапол са в пъти по-морални и етични от този хибрид, който ние сме си произвели. Продукт на приватизиран комбинат. Защото той като модел е колкото вреден, толкова и нефункционален, ако не бърка в кацата с меда – негова единствена функция. Не е възможно да работи на друго място освен в напълно опорочена среда. А най-противното е, че това образувание се крие зад страданието и болката на хората, пипайки от най-слабите и най-уязвимите. Крие се и зад уж захаросани думи. Зад развалената портокалова кора той рецитира помпозно написани представения, за които си плаща от рестото, което не спира да раздава по веригата на къщичката от карти.

Дом за възрастни хора с увреждания. Снимка БХК.

Интересно ми е как обществото ни ги толерира, като изключим 2.5 милиона имигранти. Ок, може да се каже на всичко останало, навсякъде по света има корупция, къде повече, къде по-малко, но от най-беззащитните… брутално е. Как бизнесът е ОК с тази обществена механично-бездушна метастаза, защото това ни бие нас, ама много. Не бе, някои от нас (защото аз сам си изкарвам парите 42 години и няколко поколения преди мене), си трошим нервите, работим 7 дни в седмицата, 365 дни в годината, а то усвоява от несретниците, а ние плащаме на малки механични буратиновци? Интересни ми са и държавните служители, истинските социални служители, които се късат (или не, все за около 1000 лева) от работа, а във всеки град има по няколко явни или тайни милионера, но от усвояване на пари предвидени за социални нужди? Интересни ми са и прословутите Норвежци и Европейци, докога ще го търпят това? А те най-нагло правят софри и представяния на планове и програми, за да пипат още от меда, защото за тях животът на някой лузър, който не им е в целевата група, е нула, просто медец. Интересно ми е ние като общество как ги понасяме, защото техните деца учат в чужбина и с вашите пари си строят къщи и купуват коли, те ни провалят, те ни поставиха на последно място в Европа… Но ние сме търпеливи, може би от апатията през всичкото това време, изморени сме като общество. А и ни натрапват, същите тези, които бъркат в тази каца, че само парите на Запада са хубави, нищо друго, за да могат да бъркат още и още…

Складове за хора. Снимка БХК.

Готови са на всичко, да броят комари по Дунав, да смятат перата на орлите в Пирин, само и само да пипнат някоя надценена програмка. То не са интеграции, телефони, психолози, адвокати, експерти, превенции, то не са кухи и безполезни уебсайтове за по няколко хиляди, реклами, брошури, тениски, чашки, снимчици – безумия. Дъбов да бе този клон, накачен с толкоз маймуни, все щеше да се счупи. И накрая, социалната пенсия в България е 80 евро на месец, а те с по няколко хиляди заплати, бонуси, командировки, секретарки, роднини. От нашата държава, това образувание си е направило бизнес и за него, и за поколенията след. А то да бяха заплатите, колко още се прибра. Но ние това го толерираме, не говорим. По-лесно е да лепнем вината я на един, я на два бушона, а керванът да си продължи с леко преструктуриране, докато не изгорим и следващия бушон.И тези хора остават, остават пребоядисани или по друг начин в обществото ни. Това не е бацил, това не е паразит… те се грижат за тялото, приело ги, защото са интелигентни, това е нещо много по-вредно. После разказвайте приказки за комунисти, Сорос, норвежци – крадци на деца, американски сатанисти и руски агенти. Нали трябва някой друг да е виновен, докато вълците си сменят козината. Извинявайте, това не са вълци, това не са и лешояди, не зная как да ги нарека правилно, за да не обидя някое животно, изпълнено с благородство.

Социална реалност. Снимка БХК.

И накрая, показва се някаква сополива касичка за социално ресто и ти говори такива сладки приказки, морални, етични… Защото, ако има някаква промяна у нас, на първо място трябва да започне от там. Лъжа е, че ще го надживеем и изживеем, ако сменим някого отгоре, че нещо ще се оправи, поредното запалено чучело, за да може отдолу да си остане същото. Лъжа, повтаряна 30 години. Защото промяната и модернизацията няма да донесат нищо, общественото саниране е пагубно. Ако ги протолерираме, точно тези в социалния сектор (на най-незащитените), метастазата просто ще се адаптира към новите реалности. Всички знаем нов бардак как се строи, а там материалът е толкова изхабен и как ужасно само мирише на най-гадната мухъл и корупция…Знаете ли, зададох въпрос в началото, защо едни страни са богати, а други бедни. Знаете ли как се измерва скоростта на едно стадо бягащи зебри, например. По скоростта на последния в стадото, ВИНАГИ!

Leave a Reply